Изтъканата от грях блудница била,

нали човек съм? - казва тя сама.

И пали пак цигара, готова да сгреши,

сякаш някой казва и - давай, това го можеш ти!

И пак се губи в кръга порочен, димен, мрачен и обречен,

и пак забравя да погледне към небето,

венчаната за своя грях, обречена на свойта бледост.

По пътя никъде не водещ открива тя греховна дързост.

Малко камъче за спънка и припомня,

че тук на земята всички сме смъртни...