28 mar 2015, 14:27

* * * 

  Poesía
658 0 6

татко,
сине,
щерко,
мамо...
сила
жарава
дом
ден подир ден 
към сенките вървя
път
друго няма
скитник
думите редя
два силуета
баща и син
срещнаха се 
не се познаха
...
вятърът отнесе думите им...
очите ѝ са твоите.
на теб прилича мамо...

...

дом

сбогуване със скитник

завръщане в себе си...

 

Виктор Д.

© Виктор Добрин Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Почувствах жаждата по родния дом, сбогуването със скитника и завръщането в себе си...
  • Тъжен поглед - стилизация на човешкия живот - с неговата конфронтация и приемственост. Оттласкването е винаги мъчително... Поздрави!
  • !!!
  • Чудесно си служиш с вертикалния словоред, Виктор!

    Поздравление за този хубав текст!

    "дом
    сбогуване със скитник
    завръщане в себе си..."

    Ще го запомня.
  • Добър ден, Виктор!
    С малко думи -
    недоизказано, но завършено.
    Стих кратък,
    но достигащ сърцето!
    Споделено - освобождаване.Поздрав и нови творчески успехи!
    Бог винаги да бъде с тебе!
  • Болка, споделено, стих, аплодисменти...
Propuestas
: ??:??