Mar 28, 2015, 2:27 PM

* * *

  Poetry
962 0 6

татко,
сине,
щерко,
мамо...
сила
жарава
дом
ден подир ден 
към сенките вървя
път
друго няма
скитник
думите редя
два силуета
баща и син
срещнаха се 
не се познаха
...
вятърът отнесе думите им...
очите ѝ са твоите.
на теб прилича мамо...

...

дом

сбогуване със скитник

завръщане в себе си...

 

Виктор Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Почувствах жаждата по родния дом, сбогуването със скитника и завръщането в себе си...
  • Тъжен поглед - стилизация на човешкия живот - с неговата конфронтация и приемственост. Оттласкването е винаги мъчително... Поздрави!
  • !!!
  • Чудесно си служиш с вертикалния словоред, Виктор!

    Поздравление за този хубав текст!

    "дом
    сбогуване със скитник
    завръщане в себе си..."

    Ще го запомня.
  • Добър ден, Виктор!
    С малко думи -
    недоизказано, но завършено.
    Стих кратък,
    но достигащ сърцето!
    Споделено - освобождаване.Поздрав и нови творчески успехи!
    Бог винаги да бъде с тебе!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....