4 dic 2007, 21:09

* * * 

  Poesía
705 0 9
 

Не искам в теб да приучавам

мойте навици, любов, мечти.

Не искам да те обвинявам,

задето друг си бил или не си.

 

Не моля и не питам, а не зная,

но всичко чувствам със сърцето свое.

И ако някога на теб призная,

то знай, че от любов било е.

 

Ти част от мен си, но различна,

не си ми Аз, а си мечта.

Мечтата - малко нетипична,

но съкровена, истинна, добра.

 

Такъв - несъвършен, те искам,

такъв да си останеш цял живот.

И ако може би ми стиска,

със теб ще бъда, знам, до гроб!

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??