* * *
Не искам в теб да приучавам
мойте навици, любов, мечти.
Не искам да те обвинявам,
задето друг си бил или не си.
Не моля и не питам, а не зная,
но всичко чувствам със сърцето свое.
И ако някога на теб призная,
то знай, че от любов било е.
Ти част от мен си, но различна,
не си ми Аз, а си мечта.
Мечтата - малко нетипична,
но съкровена, истинна, добра.
Такъв - несъвършен, те искам,
такъв да си останеш цял живот.
И ако може би ми стиска,
със теб ще бъда, знам, до гроб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Боянова Всички права запазени
