20 oct 2017, 20:04  

... 

  Poesía » Otra
360 0 3

 

 

 

Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превивам гръбначният си стълб,
душата не с теб, в себе си се затваря.

 

Сълзите се стичат, стичат от очи,
които винаги, били са слепи.
Дъждът винаги вали, вали над сами,
които без покрив са живели.

 

В студът ще оцелеят тези, само тези
които заминали са на юг.
Това е истинска зима, това е истинска зима
- усещам как умирам от студ.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??