20.10.2017 г., 20:04 ч.  

... 

  Поезия » Друга
308 0 3

 

 

 

Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превивам гръбначният си стълб,
душата не с теб, в себе си се затваря.

 

Сълзите се стичат, стичат от очи,
които винаги, били са слепи.
Дъждът винаги вали, вали над сами,
които без покрив са живели.

 

В студът ще оцелеят тези, само тези
които заминали са на юг.
Това е истинска зима, това е истинска зима
- усещам как умирам от студ.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??