26 sept 2008, 15:27

* * * 

  Poesía » Filosófica
448 0 1

ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка

прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма

и не ще аз бродя пак по таз земя
ще се преродя,  другаде аз ще съществувам

грешка - ще живея...

© Владимир Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??