Sep 26, 2008, 3:27 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
451 0 1

ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка

прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма

и не ще аз бродя пак по таз земя
ще се преродя,  другаде аз ще съществувам

грешка - ще живея...

© Владимир Лазаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??