26.09.2008 г., 15:27 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
450 0 1

ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка

прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма

и не ще аз бродя пак по таз земя
ще се преродя,  другаде аз ще съществувам

грешка - ще живея...

© Владимир Лазаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??