* * *

26.09.2008 г., 15:27 ч.

Поезия » Философска

474 0 1

ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка
прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма
и не ще аз бродя пак по таз земя
ще се преродя, другаде аз ще съществувам
грешка - ще живея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения