5 jul 2009, 23:26

* * *

806 0 1

Нощта разлива свойта мека топлина

и пълзящи сенки се надигат в тъмното...

Въпроси, изповядани пред вечерта.

Коя съм аз и накъде вървя?

По правилния път ли днес съм тръгнала?

Изтъкана от грешки съм,

твърде неопитна.

А ти си мъжът, когото избрах,

до мен да върви и

в нужда да ме напътства.

Накарай ме да вярвам, че не съм сгрешила!

За мен да бъдеш вечно любовта!

И, остарявайки, в очите ти да се оглеждам

с топлината, с която те гледам и днес...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...