Нощта разлива свойта мека топлина
и пълзящи сенки се надигат в тъмното...
Въпроси, изповядани пред вечерта.
Коя съм аз и накъде вървя?
По правилния път ли днес съм тръгнала?
Изтъкана от грешки съм,
твърде неопитна.
А ти си мъжът, когото избрах,
до мен да върви и
в нужда да ме напътства.
Накарай ме да вярвам, че не съм сгрешила!
За мен да бъдеш вечно любовта!
И, остарявайки, в очите ти да се оглеждам
с топлината, с която те гледам и днес...
© Марияна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
