5 июл. 2009 г., 23:26

* * *

807 0 1

Нощта разлива свойта мека топлина

и пълзящи сенки се надигат в тъмното...

Въпроси, изповядани пред вечерта.

Коя съм аз и накъде вървя?

По правилния път ли днес съм тръгнала?

Изтъкана от грешки съм,

твърде неопитна.

А ти си мъжът, когото избрах,

до мен да върви и

в нужда да ме напътства.

Накарай ме да вярвам, че не съм сгрешила!

За мен да бъдеш вечно любовта!

И, остарявайки, в очите ти да се оглеждам

с топлината, с която те гледам и днес...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...