Нощта разлива свойта мека топлина

и пълзящи сенки се надигат в тъмното...

Въпроси, изповядани пред вечерта.

Коя съм аз и накъде вървя?

По правилния път ли днес съм тръгнала?

Изтъкана от грешки съм,

твърде неопитна.

А ти си мъжът, когото избрах,

до мен да върви и

в нужда да ме напътства.

Накарай ме да вярвам, че не съм сгрешила!

За мен да бъдеш вечно любовта!

И, остарявайки, в очите ти да се оглеждам

с топлината, с която те гледам и днес...