* * *
Нощта разлива свойта мека топлина
и пълзящи сенки се надигат в тъмното...
Въпроси, изповядани пред вечерта.
Коя съм аз и накъде вървя?
По правилния път ли днес съм тръгнала?
Изтъкана от грешки съм,
твърде неопитна.
А ти си мъжът, когото избрах,
до мен да върви и
в нужда да ме напътства.
Накарай ме да вярвам, че не съм сгрешила!
За мен да бъдеш вечно любовта!
И, остарявайки, в очите ти да се оглеждам
с топлината, с която те гледам и днес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Всички права запазени
