27 jul 2007, 23:09

*** 

  Poesía
926 0 2
 

Ти знаеш ли какво е обич,

но не за нощ, за ден или за два,

а онази силна, истинска и вечна,

обич равна на смъртта!


Жертвал ли си се някога за някой?

Отдал ли си му най-скъпите неща?

Забравял ли си себе си във болката,

за да може той да сбъдне своята мечта?


Да... знам, въпросите са глупави,

колко време ли ще трябва, за да разбереш?

Животът ни е низ от болката и щастието -

животът е не да вземeш, а да дадеш!!!

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светла матрица, кълбо от мечти.
    Докосвам те с думи - морето мълчи,
    погледнало нежно в твоите очи.

    Тръгваш си бързо отново сама,
    вълните отмиват спомен в нощта.
    Не бързай да тръгваш - времето спрях,
    нима ще захварлиш красивия грях.

    В твоята стая ще идвам в нощта
    и с плюшени мечки ще бродя в съня.
    Отключвай вратите, идвам кам теб -
    оградите спират само страха.

    Забравяш ме вече, признай си сама.
    Кораб отплува като спомен в нощта.
    Връщаш се вече към своя шаблон -
    проклета матрица - мечти във кашон.


  • Много истини си събрала в стиха си, поздраления
Propuestas
: ??:??