27 июл. 2007 г., 23:09

***

1.2K 0 2
 

Ти знаеш ли какво е обич,

но не за нощ, за ден или за два,

а онази силна, истинска и вечна,

обич равна на смъртта!


Жертвал ли си се някога за някой?

Отдал ли си му най-скъпите неща?

Забравял ли си себе си във болката,

за да може той да сбъдне своята мечта?


Да... знам, въпросите са глупави,

колко време ли ще трябва, за да разбереш?

Животът ни е низ от болката и щастието -

животът е не да вземeш, а да дадеш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светла матрица, кълбо от мечти.
    Докосвам те с думи - морето мълчи,
    погледнало нежно в твоите очи.

    Тръгваш си бързо отново сама,
    вълните отмиват спомен в нощта.
    Не бързай да тръгваш - времето спрях,
    нима ще захварлиш красивия грях.

    В твоята стая ще идвам в нощта
    и с плюшени мечки ще бродя в съня.
    Отключвай вратите, идвам кам теб -
    оградите спират само страха.

    Забравяш ме вече, признай си сама.
    Кораб отплува като спомен в нощта.
    Връщаш се вече към своя шаблон -
    проклета матрица - мечти във кашон.


  • Много истини си събрала в стиха си, поздраления

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...