* * *
591
0
0
Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.
И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.
Забравен, смирен навел глава в море от размишления,
загубил своята съдба, разпилян и скитащ.
Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иво Тодоров Todos los derechos reservados
