24 dic 2012, 14:42

* * * 

  Poesía » Otra
460 0 0

Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.

И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.

 

Забравен, смирен навел глава в море от размишления,

загубил своята съдба, разпилян и скитащ.

Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.

 

© Иво Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??