Dec 24, 2012, 2:42 PM

* * * 

  Poetry » Other
459 0 0

Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.

И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.

 

Забравен, смирен навел глава в море от размишления,

загубил своята съдба, разпилян и скитащ.

Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.

 

© Иво Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??