24.12.2012 г., 14:42 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
451 0 0

Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.

И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.

 

Забравен, смирен навел глава в море от размишления,

загубил своята съдба, разпилян и скитащ.

Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.

 

© Иво Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??