* * *
592
0
0
Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.
И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.
Забравен, смирен навел глава в море от размишления,
загубил своята съдба, разпилян и скитащ.
Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Тодоров Всички права запазени
