* * *

24.12.2012 г., 14:42 ч.

Поезия » Друга

498 0 0

Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.
И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.
Забравен, смирен навел глава в море от размишления,
загубил своята съдба, разпилян и скитащ.
Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения