magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
23 jul 2008, 22:01

* * * 

  Poesía
751 0 7

Изнизват се дните полека -

подобно бавен и тежък блус,

в бар зад димна завеса,

в делник познат наизуст.

 

Отпиваш си глътката скука

и мислиш какво ли си дал?

Омраза и обич? До тука -

успех или пълен провал?

 

Животът е стръмна пътека,

късметът е сякаш жена,

флиртуваща, нежна и лека,

смехът е семафор в нощта.

 

Не искаш, не молиш за нищо -

красив и добър идеал,

да пазиш сърцето си чисто,

ако не си го продал.

 

Мислиш, мислиш си често,

плувайки в спомена пуст,

връща ли времето ресто

с тежкия, твоя си блус.

                   02.05.2001

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение!
  • Страхотно!!!
    Браво!
  • Нищо не връща времето, взема си, но пък са хубави мислите които се четат в стиха ти. Трябва да се погледнем и в себе си и във времето.
  • "...смехът е семафор в нощта."

    !!!
  • Поздрав за хубавия стих!
  • "Връща ли времето ресто"... само ей за този стих заслужаваш две шестици
  • Не искай от времето ресто, дори и повече да си му дал. Добре е да мислиш по-често, че сърцето си не си му продал Запази го все така чисто
Propuestas
: ??:??