* * *
Изнизват се дните полека -
подобно бавен и тежък блус,
в бар зад димна завеса,
в делник познат наизуст.
Отпиваш си глътката скука
и мислиш какво ли си дал?
Омраза и обич? До тука -
успех или пълен провал?
Животът е стръмна пътека,
късметът е сякаш жена,
флиртуваща, нежна и лека,
смехът е семафор в нощта.
Не искаш, не молиш за нищо -
красив и добър идеал,
да пазиш сърцето си чисто,
ако не си го продал.
Мислиш, мислиш си често,
плувайки в спомена пуст,
връща ли времето ресто
с тежкия, твоя си блус.
02.05.2001
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
