20 sept 2012, 10:15

Еавтонтиморуменос-чета

822 0 0

разпилени мисли

по цялото ми тяло

оставят кръвни очертания

издишват ме и пускат

в мен изгнилост

на изхабена изживяност

препускащи коне -

абортирали са спомени

и всеки техен тропот 

е чук по мен прободен

а лешоядите са хищници

претърсващи за синя плът 

ограбват и ме изоставят

полепнала по тях нецяла

и заради нуждата 

да се запуши липсата

решавам да болиш във мен

по малко всеки ден

и тъй накрая сред всецялост

на анти-болкова блаженост

ще има вече изживяност

но без да ме изживаваш цялата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...