20 sept 2012, 10:15

Еавтонтиморуменос-чета

817 0 0

разпилени мисли

по цялото ми тяло

оставят кръвни очертания

издишват ме и пускат

в мен изгнилост

на изхабена изживяност

препускащи коне -

абортирали са спомени

и всеки техен тропот 

е чук по мен прободен

а лешоядите са хищници

претърсващи за синя плът 

ограбват и ме изоставят

полепнала по тях нецяла

и заради нуждата 

да се запуши липсата

решавам да болиш във мен

по малко всеки ден

и тъй накрая сред всецялост

на анти-болкова блаженост

ще има вече изживяност

но без да ме изживаваш цялата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...