20 sept 2012, 10:15

Еавтонтиморуменос-чета

818 0 0

разпилени мисли

по цялото ми тяло

оставят кръвни очертания

издишват ме и пускат

в мен изгнилост

на изхабена изживяност

препускащи коне -

абортирали са спомени

и всеки техен тропот 

е чук по мен прободен

а лешоядите са хищници

претърсващи за синя плът 

ограбват и ме изоставят

полепнала по тях нецяла

и заради нуждата 

да се запуши липсата

решавам да болиш във мен

по малко всеки ден

и тъй накрая сред всецялост

на анти-болкова блаженост

ще има вече изживяност

но без да ме изживаваш цялата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...