20.09.2012 г., 10:15

Еавтонтиморуменос-чета

809 0 0

разпилени мисли

по цялото ми тяло

оставят кръвни очертания

издишват ме и пускат

в мен изгнилост

на изхабена изживяност

препускащи коне -

абортирали са спомени

и всеки техен тропот 

е чук по мен прободен

а лешоядите са хищници

претърсващи за синя плът 

ограбват и ме изоставят

полепнала по тях нецяла

и заради нуждата 

да се запуши липсата

решавам да болиш във мен

по малко всеки ден

и тъй накрая сред всецялост

на анти-болкова блаженост

ще има вече изживяност

но без да ме изживаваш цялата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...