20 сент. 2012 г., 10:15

Еавтонтиморуменос-чета

815 0 0

разпилени мисли

по цялото ми тяло

оставят кръвни очертания

издишват ме и пускат

в мен изгнилост

на изхабена изживяност

препускащи коне -

абортирали са спомени

и всеки техен тропот 

е чук по мен прободен

а лешоядите са хищници

претърсващи за синя плът 

ограбват и ме изоставят

полепнала по тях нецяла

и заради нуждата 

да се запуши липсата

решавам да болиш във мен

по малко всеки ден

и тъй накрая сред всецялост

на анти-болкова блаженост

ще има вече изживяност

но без да ме изживаваш цялата

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сирарпи Мирзоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...