* * *

21 may 2010, 20:11

Poesía

527 0 2

В моменти от мига на вечността,

преплетени, внезапно разпилени,

обвързани в планетата Земя -

живеем в близост или разделени.

Променят се числата на мига,

във който се развиват наш`те чувства,

обсебени от хиляди неща,

забравят и да шепнат наш`те устни.

От празни думи няма смисъл, знам,

от честна дума няма също смисъл,

когато има обич, топлина,

страхът тогава също е излишен.

Преплетени в едно, очи в очи,

останем ли сами - аз с теб, ти с мене,

със устни ще мълчим, но със души

ще шепнем нещо недосподелено.

Изчиства се от злобата света -

с любов, със обич, с нежност, със усмивка,

когато с мене крачи любовта,

до нея крача аз и се усмихвам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

flang (Димо)

2010-05-21T20:25:35+03:00

Браво
vealokin (Венцислав Захариев)

2010-05-21T20:15:13+03:00

Това е най-истинското, смислено и красиво стихотворение, което съм чел!