* * *
В моменти от мига на вечността,
преплетени, внезапно разпилени,
обвързани в планетата Земя -
живеем в близост или разделени.
Променят се числата на мига,
във който се развиват наш`те чувства,
обсебени от хиляди неща,
забравят и да шепнат наш`те устни.
От празни думи няма смисъл, знам,
от честна дума няма също смисъл,
когато има обич, топлина,
страхът тогава също е излишен.
Преплетени в едно, очи в очи,
останем ли сами - аз с теб, ти с мене,
със устни ще мълчим, но със души
ще шепнем нещо недосподелено.
Изчиства се от злобата света -
с любов, със обич, с нежност, със усмивка,
когато с мене крачи любовта,
до нея крача аз и се усмихвам.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
