24 feb 2014, 16:50

Един бял лист 

  Poesía » Otra
1770 0 25

 

                                                                                               На Н. Казандзакис

 

 

Като жестоко

бяло огледало

е мъничкият лист

и връща ти това,

което бил си нявга.

Един бял лист

с гласа ти той говори,

с твоя глас,

не с оня, който толкова обичаш.

Животът ти,

морето което издигна

до нозете на Бога.

Животът ти,

стъпките на твоето сиртаки...

И всичко може

завинаги да притежаваш,

и само този лист

те връща отначало.

Луните  и слънцата,

коприната на женските гърди

и на поляните,

докоснати от теб,

сълзите на храбреца

и на невръстното дете -

всичкото ще бъде прах,

ако не повярваш

в тази бяла празнота.

Тази празнота,

това което ти си дал -

белия лист.

© Султана Дерменджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??