Feb 24, 2014, 4:50 PM

Един бял лист 

  Poetry » Other
1947 0 25

 

                                                                                               На Н. Казандзакис

 

 

Като жестоко

бяло огледало

е мъничкият лист

и връща ти това,

което бил си нявга.

Един бял лист

с гласа ти той говори,

с твоя глас,

не с оня, който толкова обичаш.

Животът ти,

морето което издигна

до нозете на Бога.

Животът ти,

стъпките на твоето сиртаки...

И всичко може

завинаги да притежаваш,

и само този лист

те връща отначало.

Луните  и слънцата,

коприната на женските гърди

и на поляните,

докоснати от теб,

сълзите на храбреца

и на невръстното дете -

всичкото ще бъде прах,

ако не повярваш

в тази бяла празнота.

Тази празнота,

това което ти си дал -

белия лист.

© Султана Дерменджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??