Един бял лист
На Н. Казандзакис
Като жестоко
бяло огледало
е мъничкият лист
и връща ти това,
което бил си нявга.
Един бял лист
с гласа ти той говори,
с твоя глас,
не с оня, който толкова обичаш.
Животът ти,
морето което издигна
до нозете на Бога.
Животът ти,
стъпките на твоето сиртаки...
И всичко може
завинаги да притежаваш,
и само този лист
те връща отначало.
Луните и слънцата,
коприната на женските гърди
и на поляните,
докоснати от теб,
сълзите на храбреца
и на невръстното дете -
всичкото ще бъде прах,
ако не повярваш
в тази бяла празнота.
Тази празнота,
това което ти си дал -
белия лист.
© Султана Дерменджиева All rights reserved.
Много прах се натрупа и нищо се не вижда. Отивам да заточа молива!
