5 mar 2007, 19:07

Един човек

  Poesía
1.4K 1 3
             Един човек

Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
проникна нежно, без да се натрапва,
завинаги във моето сърце.

След миг почувсвах го незаменим и ценен:
превърна се в единствен на света
и щом съм от тъга и плач обсебен,
безкористно подава ми ръка.

Пазител на онези ценности в душата,
които дават сили да вървя напред,
и ангел сред омразата, обхванала земята,
единсвен от човеците, запазил се човек.

И всичко друго сякаш губи смисъл,
когато нежност чувсвам пак до мен,
за миг изчезват всички лоши мисли,
оставям се във истинска любов пленен.

Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
ми дава обич, която ще запазя,
завинаги във моето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така значи,мило "открадна" ми саитчето Но аз ти прощавам ()Вече и тук си имаш таини обожателки като гледам!
  • Страхотно ! Много ми харесва ! Поздравления ...
  • единсвен от човеците, запазил се човек.

    !!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...