5 мар. 2007 г., 19:07

Един човек

1.4K 1 3
             Един човек

Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
проникна нежно, без да се натрапва,
завинаги във моето сърце.

След миг почувсвах го незаменим и ценен:
превърна се в единствен на света
и щом съм от тъга и плач обсебен,
безкористно подава ми ръка.

Пазител на онези ценности в душата,
които дават сили да вървя напред,
и ангел сред омразата, обхванала земята,
единсвен от човеците, запазил се човек.

И всичко друго сякаш губи смисъл,
когато нежност чувсвам пак до мен,
за миг изчезват всички лоши мисли,
оставям се във истинска любов пленен.

Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
ми дава обич, която ще запазя,
завинаги във моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Мишев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така значи,мило "открадна" ми саитчето Но аз ти прощавам ()Вече и тук си имаш таини обожателки като гледам!
  • Страхотно ! Много ми харесва ! Поздравления ...
  • единсвен от човеците, запазил се човек.

    !!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...