Един човек
Един човек
Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
проникна нежно, без да се натрапва,
завинаги във моето сърце.
След миг почувсвах го незаменим и ценен:
превърна се в единствен на света
и щом съм от тъга и плач обсебен,
безкористно подава ми ръка.
Пазител на онези ценности в душата,
които дават сили да вървя напред,
и ангел сред омразата, обхванала земята,
единсвен от човеците, запазил се човек.
И всичко друго сякаш губи смисъл,
когато нежност чувсвам пак до мен,
за миг изчезват всички лоши мисли,
оставям се във истинска любов пленен.
Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
ми дава обич, която ще запазя,
завинаги във моето сърце.
Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
проникна нежно, без да се натрапва,
завинаги във моето сърце.
След миг почувсвах го незаменим и ценен:
превърна се в единствен на света
и щом съм от тъга и плач обсебен,
безкористно подава ми ръка.
Пазител на онези ценности в душата,
които дават сили да вървя напред,
и ангел сред омразата, обхванала земята,
единсвен от човеците, запазил се човек.
И всичко друго сякаш губи смисъл,
когато нежност чувсвам пак до мен,
за миг изчезват всички лоши мисли,
оставям се във истинска любов пленен.
Един човек сред всички няма равен,
със ангелски очи и приказно лице,
ми дава обич, която ще запазя,
завинаги във моето сърце.
© Йордан Мишев All rights reserved.
Но аз ти прощавам ()Вече и тук си имаш таини обожателки като гледам!
