27 abr 2011, 10:54

Един ден 

  Poesía » Filosófica
1873 1 37


Един ден знам - и аз ще си замина -

нетленна и свободна от плътта.

Скръбта и радостта са вечни рими,

животът се редува със смъртта...


 

Ще литна към простора - бяла птица -

и с вятъра крилат ще съм в синхрон.

Във мен ще светят влюбени - звездите,

Вселената ще бъде моят дом.


 

Един ден знам - отново ще се върна

със спомена лъчист за Вечността.

И слънце пак в душата ще покълне,

за да изгрее щедро в песента.


 

 

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??