27.04.2011 г., 10:54

Един ден

2.3K 1 37


Един ден знам - и аз ще си замина -

нетленна и свободна от плътта.

Скръбта и радостта са вечни рими,

животът се редува със смъртта...


 

Ще литна към простора - бяла птица -

и с вятъра крилат ще съм в синхрон.

Във мен ще светят влюбени - звездите,

Вселената ще бъде моят дом.


 

Един ден знам - отново ще се върна

със спомена лъчист за Вечността.

И слънце пак в душата ще покълне,

за да изгрее щедро в песента.


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този ден да бъде след безброй много години!!!
  • Понякога и аз се чудя на вярата си...
  • Не "вярвам", а "знам" - толкова завладяващо звучи, едновременно категорично и песенно, почти свежарски!
    Браво, Феичке!

  • някога...но не сега, Вълшебнице...
    радваш душите със светлата си поезия..
    сърдечно..
  • Благодаря ти и за цветето, Марко!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...