27.04.2011 г., 10:54

Един ден

2.3K 1 37


Един ден знам - и аз ще си замина -

нетленна и свободна от плътта.

Скръбта и радостта са вечни рими,

животът се редува със смъртта...


 

Ще литна към простора - бяла птица -

и с вятъра крилат ще съм в синхрон.

Във мен ще светят влюбени - звездите,

Вселената ще бъде моят дом.


 

Един ден знам - отново ще се върна

със спомена лъчист за Вечността.

И слънце пак в душата ще покълне,

за да изгрее щедро в песента.


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този ден да бъде след безброй много години!!!
  • Понякога и аз се чудя на вярата си...
  • Не "вярвам", а "знам" - толкова завладяващо звучи, едновременно категорично и песенно, почти свежарски!
    Браво, Феичке!

  • някога...но не сега, Вълшебнице...
    радваш душите със светлата си поезия..
    сърдечно..
  • Благодаря ти и за цветето, Марко!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...