27 апр. 2011 г., 10:54

Един ден

2.3K 1 37


Един ден знам - и аз ще си замина -

нетленна и свободна от плътта.

Скръбта и радостта са вечни рими,

животът се редува със смъртта...


 

Ще литна към простора - бяла птица -

и с вятъра крилат ще съм в синхрон.

Във мен ще светят влюбени - звездите,

Вселената ще бъде моят дом.


 

Един ден знам - отново ще се върна

със спомена лъчист за Вечността.

И слънце пак в душата ще покълне,

за да изгрее щедро в песента.


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този ден да бъде след безброй много години!!!
  • Понякога и аз се чудя на вярата си...
  • Не "вярвам", а "знам" - толкова завладяващо звучи, едновременно категорично и песенно, почти свежарски!
    Браво, Феичке!

  • някога...но не сега, Вълшебнице...
    радваш душите със светлата си поезия..
    сърдечно..
  • Благодаря ти и за цветето, Марко!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...