27 апр. 2011 г., 10:54

Един ден

2.3K 1 37


Един ден знам - и аз ще си замина -

нетленна и свободна от плътта.

Скръбта и радостта са вечни рими,

животът се редува със смъртта...


 

Ще литна към простора - бяла птица -

и с вятъра крилат ще съм в синхрон.

Във мен ще светят влюбени - звездите,

Вселената ще бъде моят дом.


 

Един ден знам - отново ще се върна

със спомена лъчист за Вечността.

И слънце пак в душата ще покълне,

за да изгрее щедро в песента.


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този ден да бъде след безброй много години!!!
  • Понякога и аз се чудя на вярата си...
  • Не "вярвам", а "знам" - толкова завладяващо звучи, едновременно категорично и песенно, почти свежарски!
    Браво, Феичке!

  • някога...но не сега, Вълшебнице...
    радваш душите със светлата си поезия..
    сърдечно..
  • Благодаря ти и за цветето, Марко!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...