Един ден ти ще си тръгнеш,
ще забравиш за моята любов.
Ще остане само споменът,
болка, мъка и душа оголена...
Ще копнея аз за твойта нежна ласка,
за усмивката ти, за целувката ти страстна...
Ще копнея пак да ме прегърнеш
и светлината в деня ми да върнеш...
Колко пъти седя и се чудя
дали и ти се страхуваш да ме загубиш...
Дали липсва ти мойта прегръдка,
или я няма вече онази тръпка...
Дали мислиш вечер за мене,
или пък съм твоето бреме?
В сънищата ти идвам ли нощем,
прогонваш ли ме, или се застоявам?
На тези въпроси отговор нямам,
сега те има - утре те няма.
Но за това спирам да мисля,
защото любовта се чувства, а не се мисли.
08.09.2012
© ААААА АААА Todos los derechos reservados