Един ден ти ще си тръгнеш,

ще забравиш за моята любов.

Ще остане само споменът, 

болка, мъка и душа оголена...

Ще копнея аз за твойта нежна ласка,

за усмивката ти, за целувката ти страстна...

Ще копнея пак да ме прегърнеш

и светлината в деня ми да върнеш...

Колко пъти седя и се чудя

дали и ти се страхуваш да ме загубиш...

Дали липсва ти мойта прегръдка,

или я няма вече онази тръпка...

Дали мислиш вечер за мене,

или пък съм твоето бреме?

В сънищата ти идвам ли нощем,

прогонваш ли ме, или се застоявам?

На тези въпроси отговор нямам,

сега те има - утре те няма.

Но за това спирам да мисля,

защото любовта се чувства, а не се мисли.

08.09.2012