15 mar 2020, 0:02  

Един ден 

  Poesía » Filosófica, Otra
593 0 1

Годините са цифри на хартия...

А колко жив си определяш сам.

Да бъдеш е благословия...

Празнувам тихо в моя храм.

 

Жена съм се родила...

Момичето с опашките живее в мен,

с детето в сърцето ми съм се спасила...

Откривам смисъла във всеки ден.

 

Четирсет ми звучеше прозаично...

А колко шансове си изтървал

от страх или от “има време?

А можеше ли повече да си живял?

 

Числата са, да те събудят

за истинските, важните дела.

Мечти да преоткриеш и живееш

за красотата свята на мига...

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??