11 feb 2007, 17:17

Един живот 

  Poesía » Filosófica
839 0 1
Останал без път, без посока,
отчаян, но не примирен,
ти чакаш само едничка насока
към пътя така устремен.
Животът те мачка, не чака
дъх да поемеш дори,
за него си само играчка
с нелепи цели и мечти.
Намерил едничка пролука
в скалата опряла до теб,
ти чакаш само крачка в тишината глуха,
ти чакаш тази крачка, зависеща от теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??