Останал без път, без посока,
отчаян, но не примирен,
ти чакаш само едничка насока
към пътя така устремен.

Животът те мачка, не чака
дъх да поемеш дори,
за него си само играчка
с нелепи цели и мечти.

Намерил едничка пролука
в скалата опряла до теб,
ти чакаш само крачка в тишината глуха,
ти чакаш тази крачка, зависеща от теб.

Но ето минаваш отново,
вървиш, но не щеш ли беда,
някакво неразбираемо слово
ти носи само тъга.

Мъчиш се да не го чуеш, но не става.
Това е животът, нали?
Една красива монета,
но само с две страни.

Едната е чиста и бяла,
неосквернена дори,
а другата черна
и носи само беди.

Щастието е миг от безкрая,
останал едничък за теб,
а това, което те чака накрая
не го пожелавам на никой човек.

Какво да се прави, това е.
Все пак светът се върти,
днес може ти да си тъжен,
а утре друг да го боли.

Но слънце пак ще изгрее,
ще стопли то твойта душа
и пак света ще се смее
на безграничната ти свобода.