11 февр. 2007 г., 17:17

Един живот

1K 0 1
Останал без път, без посока,
отчаян, но не примирен,
ти чакаш само едничка насока
към пътя така устремен.

Животът те мачка, не чака
дъх да поемеш дори,
за него си само играчка
с нелепи цели и мечти.

Намерил едничка пролука
в скалата опряла до теб,
ти чакаш само крачка в тишината глуха,
ти чакаш тази крачка, зависеща от теб.

Но ето минаваш отново,
вървиш, но не щеш ли беда,
някакво неразбираемо слово
ти носи само тъга.

Мъчиш се да не го чуеш, но не става.
Това е животът, нали?
Една красива монета,
но само с две страни.

Едната е чиста и бяла,
неосквернена дори,
а другата черна
и носи само беди.

Щастието е миг от безкрая,
останал едничък за теб,
а това, което те чака накрая
не го пожелавам на никой човек.

Какво да се прави, това е.
Все пак светът се върти,
днес може ти да си тъжен,
а утре друг да го боли.

Но слънце пак ще изгрее,
ще стопли то твойта душа
и пак света ще се смее
на безграничната ти свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно от любимите ми стихотворения,което ми показва,че винаги трябва да се гледа на пред в трудните моменти .

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...