7 jun 2013, 8:09

Един Живот

  Poesía » Civil
665 1 2

Отминава пред мене един цял живот,

изпълнен със много посоки,

изпълнен със много борба,

преплетен от много надежди

пред дълго преследвана цел,

изпълнен с желаните стъпки

и поглед към нова победа,

към всяка изстрадана нова мечта!

 

После започва пак от начало,

след скърбите – радост,

след празника – труд,

минават години на прелестна младост,

години на трепети и на стремеж,

години на жеги, години на студ.

 

След тях безпокойство,

пропило неща,

които пред теб се изплъзват.

 

Отново години на поход,

на жертви, лишение, тежка борба.

Умората бавно се появява.

Ще стигнат ли сили

за дългия път със остри завои?

 

Ще стигнат, приятелю,

горе главата,

високо със гордост челото вдигни,

ти знаеш ли, мечтите идват с борбата,

паднеш ли, ставай, отново тръгни!

Пътят е път, но само нагоре

и само нагоре,

добре го помни!

 

                                                гр. София, 04.04.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....