Отминава пред мене един цял живот,

изпълнен със много посоки,

изпълнен със много борба,

преплетен от много надежди

пред дълго преследвана цел,

изпълнен с желаните стъпки

и поглед към нова победа,

към всяка изстрадана нова мечта!

После започва пак от начало,

след скърбите – радост,

след празника – труд,

минават години на прелестна младост,

години на трепети и на стремеж,

години на жеги, години на студ.

След тях безпокойство,

пропило неща,

които пред теб се изплъзват.

Отново години на поход,

на жертви, лишение, тежка борба.

Умората бавно се появява.

Ще стигнат ли сили

за дългия път със остри завои?

Ще стигнат, приятелю,

горе главата,

високо със гордост челото вдигни,

ти знаеш ли, мечтите идват с борбата,

паднеш ли, ставай, отново тръгни!

Пътят е път, но само нагоре

и само нагоре,

добре го помни!

                                                гр. София, 04.04.2013 г.