Jun 7, 2013, 8:09 AM

Един Живот

  Poetry » Civic
663 1 2

Отминава пред мене един цял живот,

изпълнен със много посоки,

изпълнен със много борба,

преплетен от много надежди

пред дълго преследвана цел,

изпълнен с желаните стъпки

и поглед към нова победа,

към всяка изстрадана нова мечта!

 

После започва пак от начало,

след скърбите – радост,

след празника – труд,

минават години на прелестна младост,

години на трепети и на стремеж,

години на жеги, години на студ.

 

След тях безпокойство,

пропило неща,

които пред теб се изплъзват.

 

Отново години на поход,

на жертви, лишение, тежка борба.

Умората бавно се появява.

Ще стигнат ли сили

за дългия път със остри завои?

 

Ще стигнат, приятелю,

горе главата,

високо със гордост челото вдигни,

ти знаеш ли, мечтите идват с борбата,

паднеш ли, ставай, отново тръгни!

Пътят е път, но само нагоре

и само нагоре,

добре го помни!

 

                                                гр. София, 04.04.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...