30 mar 2016, 18:51

Един живот се ражда

  Poesía » Otra
468 0 6

Със майчиното мляко,

от бащината кръв,

един живот се ражда

с неземна даже стръв.

И тоз живот пораства-

изгражда се човек.

И да е здрав- се моли,

и да е жив...до век.

От пътищата- много,

един ще избере.

И тайните житейски

на път да разбере.

Че всяко нещо става

за  зло и за добро.

Че чест не се купува

със злато и сребро.

И че от лоша дума

остава и кертик.

Загуби ли духът си,

остава си скептик.

А с вдигната главица

да жъне всеки цвят

така, че да напусне

достойно този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...