3 ago 2017, 21:16

Един живот 

  Poesía » De amor, Verso libre
430 2 7

Къде да те търся?

Къде си мой изгрев, моя мечта която нося

в душата си и буйно изгаря всеки миг и ден.

Потъна в залеза и червеният облак на заника

те изпраща в далечината.

Нямате дори в ранното утро, търся те сред капките

роса и не те докосва погледът ми.

Търся те в лъчите на слънцето и спомена

не изпепелява от топлината.

Обходих зелената морава и всяка тревичка

разгърнах, но тебе те нямаше.

Не те открих и до морето бурно сред вълните

пенливи, само се чуваше тъжна песен,

която люлееше моите спомени.

Не чух гласът ти сред песента на птиците.

И се питам? Кой беше ти, неизвестният

разбунил моята същност?

Защо не те познах в дните ми, в сънищата ми

или в теменужената нощ.

Не те открих! А може би съм търсила себе си

 и в моята любов съм открила мечтите

и жаждата за живот.

А може би ореола на моята осанка ме води

по безкрайните пътища на нежността,

на ласките и обичта, която е достатъчна

за един щастлив живот.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??