Един живот
Къде да те търся?
Къде си мой изгрев, моя мечта която нося
в душата си и буйно изгаря всеки миг и ден.
Потъна в залеза и червеният облак на заника
те изпраща в далечината.
Нямате дори в ранното утро, търся те сред капките
роса и не те докосва погледът ми.
Търся те в лъчите на слънцето и спомена
не изпепелява от топлината.
Обходих зелената морава и всяка тревичка
разгърнах, но тебе те нямаше.
Не те открих и до морето бурно сред вълните
пенливи, само се чуваше тъжна песен,
която люлееше моите спомени.
Не чух гласът ти сред песента на птиците.
И се питам? Кой беше ти, неизвестният
разбунил моята същност?
Защо не те познах в дните ми, в сънищата ми
или в теменужената нощ.
Не те открих! А може би съм търсила себе си
и в моята любов съм открила мечтите
и жаждата за живот.
А може би ореола на моята осанка ме води
по безкрайните пътища на нежността,
на ласките и обичта, която е достатъчна
за един щастлив живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
