26 nov 2008, 9:34

Един миг

  Poesía » Otra
752 0 1

Човек като всички,

нормален, изключително здрав,

със своите странни привички

и своя особен си нрав,

 

смяташе вечно да живее,

от болестите да се опази,

но да стори нищо като не смее,

той тайно риска намрази.

 

Прочел жадно всеки урок,

устояваше всеки копнеж,

отказал бе всеки порок

във своя таен стремеж.

 

А просто беше играчка

в ръцете на злата съдба,

свикнала да гази и мачка

дори без грам суета.

 

И даже не усети той

кога небето притъмня

и без капчица порой,

времето внезапно спря.

 

Дълга струя светлина

бавно падна от небето

и като свирепа змия

прицелила се бе в сърцето.

 

Усети как животът спира,

дошъл бе краят на света,

усети как бавничко умира,

но не пророни и една сълза.

 

В кратък миг от вечността

сърцето младо сякаш спря,

гледайки в очите той смъртта,

усети как му прилоша.

 

За съдбата бе поредната игра,

с половин човек, останал да живее,

забивайки в сърцето му игла,

тя злокобно дълго ще се смее.

 

Играчка на съдбата,

човек, като всеки друг,

с белег единствено в душата

но жив и невредим напук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво, страхотно е пък и за нашите години такива проникновени словоизлияния са просто победа Продължавай така!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...