26 нояб. 2008 г., 09:34

Един миг

751 0 1

Човек като всички,

нормален, изключително здрав,

със своите странни привички

и своя особен си нрав,

 

смяташе вечно да живее,

от болестите да се опази,

но да стори нищо като не смее,

той тайно риска намрази.

 

Прочел жадно всеки урок,

устояваше всеки копнеж,

отказал бе всеки порок

във своя таен стремеж.

 

А просто беше играчка

в ръцете на злата съдба,

свикнала да гази и мачка

дори без грам суета.

 

И даже не усети той

кога небето притъмня

и без капчица порой,

времето внезапно спря.

 

Дълга струя светлина

бавно падна от небето

и като свирепа змия

прицелила се бе в сърцето.

 

Усети как животът спира,

дошъл бе краят на света,

усети как бавничко умира,

но не пророни и една сълза.

 

В кратък миг от вечността

сърцето младо сякаш спря,

гледайки в очите той смъртта,

усети как му прилоша.

 

За съдбата бе поредната игра,

с половин човек, останал да живее,

забивайки в сърцето му игла,

тя злокобно дълго ще се смее.

 

Играчка на съдбата,

човек, като всеки друг,

с белег единствено в душата

но жив и невредим напук!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво, страхотно е пък и за нашите години такива проникновени словоизлияния са просто победа Продължавай така!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...