18 abr 2006, 17:05

Един непознат

  Poesía
878 0 1
Днес срещнах
един непознат в автобуса.
И се малко заплеснах
при все самота и покруса.
Той имаше
твоите устни, очи и магия.
Само му липсваше
луничката малка, а може би - скри я.
Днес срещнах
един непознат и отминах.
Без да искам се стреснах
колко отдавна заминах?
Днес срещнах
един непознат...
И пак мисълта ми политна,
гризе ме чудовищен глад
за тебе!
Светофарът премигна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Харесва ми как пишеш!Рядко пиша оценки,но това определено заслужава шестица!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...