Apr 18, 2006, 5:05 PM

Един непознат

  Poetry
871 0 1
Днес срещнах
един непознат в автобуса.
И се малко заплеснах
при все самота и покруса.
Той имаше
твоите устни, очи и магия.
Само му липсваше
луничката малка, а може би - скри я.
Днес срещнах
един непознат и отминах.
Без да искам се стреснах
колко отдавна заминах?
Днес срещнах
един непознат...
И пак мисълта ми политна,
гризе ме чудовищен глад
за тебе!
Светофарът премигна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Харесва ми как пишеш!Рядко пиша оценки,но това определено заслужава шестица!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...